Досега правех каквото мога, за да опиша събитията в "Узана" според времето и мястото им в историята. Сега обаче съм си поставил друга задача - да разкажа за това, което се е случило в действителност. Причината е в това, че докато бяха живи хората, извършили делата, аз не можех да ги опиша според заслугите им. Защото не можех да се скрия от многото очи, следящи ме непрекъснато. А да бяха ме изобличили, нямаше да ми се размине смъртта. Защото и на най-близките си не можех да се доверя. Нещо повече, аз бях принуден да крия истинските причини на събитията, за които говорех по служба. Затова реших, че е мой дълг да разкажа за това, което преди премълчавах.
Само че тази задача е много тежка и трудноизпълнима, засяга живота на Божидар и Дорина Дикови, и аз си признавам, че треперя от страх и изпитвам желание да се откажа само при мисълта, че това, което се каня да напиша ще се стори на читателите невероятно и неправдоподобно, особено след време, когато тия неща станат съвсем далечни и безвъзвратно отминали. Страхувам се, че ще ме обявят за митотворец и трагикомик. Но ще се заема с делото, защото събитията имат твърде много свидетели, които и днес са живи и здрави и могат да потвърдят разказа ми.
Но имаше и нещо друго, което ме караше да се въздържам от изнасянето на тия факти. Струваше ми се, че е по-добре нечестните дела да останат неизвестни, за да не се появят много желаещи да им подражават. Защото за повечето невежи управляващи е характерен стремежът да подражават на лошите постъпки на предшествениците си и те лесно, без усилия се справят с усвояването на древни пороци. Подтикна ме да пиша за тези деяния мисълта, че за тия, които ще тръгнат по пътя на Велизар, ще е полезно да знаят какви възмездия го сполетяха. Както и това, че прегрешенията им ще бъдат оповестени, та дано се постреснат и вършат беззаконията си със страх и мяра. Нали никой не би узнал за безсрамието на Семирамида и за безумието на Нерон, ако някой не ги беше описал? Пък и за потърпевшите от други велизаровци моят разказ би могъл да е от полза. Защото нещастните намират утешение в това, че не само тях е връхлетяла бедата. Затова ще започна разказа си за срамните дела на Велизар, а после ще открехна и вратата към килера с тъмните тайни на Божидар и Дорина.
Thursday, September 21, 2006
Tuesday, September 05, 2006
Subscribe to:
Posts (Atom)